Идентичност на готическата субкултура

Мила Закариа Мълли Георгиева
Докторант, ФЖМК

Един от най-интересните феномени в съвременния свят са субкултурните движения. Всяко от тях обединява група хора около една идея или общи интереси като музика, спорт, хоби, начин на живот, специфично облекло и др. Субкултурата дава възможност на своите последователи да бъдат себе си, да изразят своите лични виждания и предпочитания. Също така субкултурата е и принадлежност – да бъдеш част от група, споделяща едни и същи интереси. Изучаването на субкултурите би могли да даде по-ясна представа за нагласите в дадено общество и интересите на неговите членове и т.н.
Обект на настоящото изследване ще бъде готическата субкултура – един от най-интересните съвременни феномени. Със своите тъмни цветове и мрачно усещане, тя силно се отличава от всяка друга субкултура.
Предметът на изследването е идентичността на готическата субкултура – нейната същност и това, което я прави различна.
Целта на изследването е да бъдат установени унифицираните модели, които изграждат идентичността на готическата субкултура. Те се крият предимно във външния вид на представителите и знаците, дълбоко вкоренени в него.
За да бъде осъществена тази цел, се поставят следните задачи:
1. Проследяване историята на готическата субкултура от зараждането ѝ до наши дни;
2. Открояване на най-разпространените знаци във външния вид на готите

Ключови думи: субкултура, готически, мрак, идентичност, знак, символ

I. Субкултурите

През годините редица изследователи са посветили свои трудове на изучаване същността и значението на субкултурите за съвременното общество. До голяма степен концепцията за субкултурните движения е свързана с изследвания, отнасящи се до различни музикални стилове, младежите и тяхното свободно време още от средата на 70те години на миналия век.
Един от най-известните аналитици на субкултурния стил Дик Хебдидж, определя субкултурата по-скоро като бунт срещу приетите норми, „съпротива, която потисканите оказват на потискащите” (цит. по Стойков, 2006, с. 49). Също така според Хебдидж субкултурата събира съмишленици, които се чувстват отхвърлени от обществените стандарти и им дава възможност да развият чувство за идентичност. „Субкултурите, пише Хебдидж, представляват експресивни форми, но това, което те изразяват, е едно цялостно напрежение и противопоставяне между тези, които са на власт и тези, които са обречени да живеят потиснати. Това напрежение фигуративно е изразено във формата на субкултурния стил”. (цит. по Стойков, 2006, с. 50). Имайки предвид, че в книгата на Хебдидж „Субкултурата. Значението на стила” едни от разглежданите от автора субкултурни форми са пънк и скинхед, неговата теория изглежда съвсем логична и вярна.
И все пак съвременните субкултурни движения са толкова много и така разнообразни, че не биха могли да бъдат дефинирани само и единствено като бунт и противопоставяне. След 80те години на миналия век настъпва огромна промяна в субкултурната среда. Точно тогава се зараждат много нови субкултурни движения, някои от тях се сливат и преплитат, а други се фрагментират. Точно тези явления и огромно разнообразие налагат нов подход в разглеждането и изучаването същността на субкултурите. Те вече не са само противопоставяне на управляващите. Много от тях целят разрушаване на приетите норми и табута, но и себеизразяване, изграждане на собствен, идеалистичен свят. Новите теории твърдят, че субкултурата е неразделна част от общата национална култура, и „се отличава от нея само по начин на живот, език, облекло, прическа, маниери, поведение и обичаи” (цит. по Пайташева, Субкултурата: исторически и медийни аспекти). Или казано накратко – съвременните субкултури вече не се разглеждат като контра на националната култура, а като част от нея.
Най-съвременния смисъл на понятието „субкултура” може да бъде обобщен с една единствена дума – свобода. За Любомир Стойков субкултурата е зоната на „свобода на външността, свобода на творчеството, свобода и непринуденост на избрания модел за доставяне на удоволствие” (Стойков, с. 44).
Други двама съвременни изследователи на субкултурите „Реймър (1995 г.) и Майлс (2000 г.) предпочитат да окачествяват субкултурата с понятието „лайфстайл” (цит. по Пайташева, Субкултурата: исторически и медийни аспекти). Различните атрибути от този т.нар. „лайфстайл” помагат в изграждането на субкултурната визия и идентичност. Терминът „сцена” също се използва доста често в съвременността като алтернативно назоваване особено на субкултурните течения, обединени около даден музикален стил.
През годините, а дори и в съвременността субкултурите са тълкувани по много различни и понякога противоречащи си начини. Изводът, който можем да направим от наличието на толкова теории е, че субкултурните течения са едно трудно определимо явление, което търпи развитие и промени. Субкултурите будят интереса на все повече изследователи, търсещи тяхната същност, но най-вече и тяхното значение за обществото.

II. Идентичност на субкултурите. Субкултурната мода

Съвременните субкултури са изключително разнообразни. Те се различават една от друга по идеологията, вижданията, предпочитанията и интересите на своите представители. Най-често обаче обществото разпознава всяка една субкултура по външния вид на почитателите ѝ. Дрехите, прическата, гримът и аксесоарите играят ключова роля за изграждане идентичността на дадена субкултура. Според Дик Хебдидж именно чрез символната употреба на модата, маниерите и жаргона субкултурния човек изразява своята принадлежност. Елементите от визията му препращат към неговата цялостна същност и идентичност. При по-задълбочено вникване в „творческата и психологическа същност на тези невероятно любопитни облекла и допълнения, гримове и прически, фетиши и прочие атрибути на неформалния младежки стил, ще се добие максимално пълна представа за реалния живот на новите генерации, за оригиналната стойност на техните мечти и въжделения, креативни протуберанси и емоционален потенциал” (Стойков, 2006, с. 55).
За субкултурната мода според Стойков „не съществува цензура и изначални норми, тъй като знаците и символите, с които тя си служи, са родени от енергията на бунта и несъгласието с вече съществуващите правила и ограничения” (Стойков, 2006, с. 55). Редица световно известни модни дизайнери сякаш усещат именно този пулс на субкултурните течения и умело го предават в своите дрехи. Алекзандър МакКуин (Alexander McQueen) (сн. 01), Гарет Пю (Gareth Pugh) и Джон Галиано (John Galliano) са малка част от творците, които вплитат символите и знаците на различни субкултури в моделите си, за да създадат нещо ново, свежо и неконвенционално. Субкултурните стилове „стимулират обновяването и развитието на висшата мода, защото със своите нови и необичайни форми, цветове, обеми и техники те разрушават стереотипите в създаването на облекла и знаково обогатяват обикновения моден дизайн” (Стойков, 2006, с. 56).
Точно тук обаче се крие и заплахата за субкултурната мода. Нейното комерсиализиране я превръща от нова, нестандартна и против правилата в масова мода, използвана от всеки без дори да е запознат с дадената субкултура. Не малко течения именно по този начин са загубили своята идентичност, слели са се масовата култура. За да оцелеят, много субкултури променят формата си, развиват стила си или го правят още по-дързак и предизвикателен, различен от добре познатото ежедневно. По този начин те отново са нестандартни, излизат от рамките и най-важното – продължават да съществуват като субкултури.

III. Готическата субкултура – зараждане и развитие

Всяка една субкултура има своята история – момент, в който поради една или друга причина се е зародила, започнала е своето развитие, разраснала се е или пък е изчезнала. Познаване историята на дадена субкултура е от голямо значение за разбиране на нейната същност и идентичността на нейните представители.

1. Появата на готик-рока и „големите четири” – основоположниците на жанра

В края на 70те години във Великобритания когато пънкът става твърде експлоатиран за комерсиални цели някои музиканти започват да творят в нов за онова време стил, силно повлиян от мрачните автори и филмите на ужасите. Много скоро това музикално течение бива определено като „готическо”, заради мрачната атмосфера, която създава. В соята книга „Готическата библия” Нанси Килпатрик (Nancy Kilpatrick) цитира редица изказвания на Дийкън Синт (Deacon Synth) – водещ на популярно готик радио предаване и основател на годишния Вампирски Бал в Онтарио, относно зараждането на готик-движението и т.нар. „големите четири” – Bauhaus, Joy Division, Siouxsie and the Banshees и The Cure – основоположниците на готик музиката (Kilpatrick, p. 79). Според Синт терминът се появява за първи път през 1974 година когато Дейвид Бауи (David Bawie) определя сам албума си „Diamond Dogs” като „готически” в своя стайлинг”. (Kilpatrick, p. 80) Без да дава други обяснения относно своето определение, думата „готически” била възприета като описание на начинът, по който звучала музиката. Пет години по-късно – на 15 септември 1979 година членовете на групата Joy Division дават интервю за британската телевизионна програма „Нещо друго” (Something Else) и водещият определя тяхната музика като „готическа в сравнение с обикновения поп” (Kilpatrick, p. 80). В същото това интервю басистът на групата Бернарт Албрехт (Bernart Albrecht) затвърдява използването на това понятие като сравнява музиката на групата с най-емблематичния по-онова време мрачен филм – „Носферату”.
Въпреки че самото определение „готически” се споменава най-напред от Дейвид Бауи и Joy Division, най-емблематичната група за стила, „създала визуално и музикално образец за поколения готик банди”, е Bauhaus (Kilpatrick, p. 80). Техният сингъл от 1979 година „Bela Lugosi’s Dead” (сн. 02) официално се счита за поставящ началото на готик-рока като музикален жанр. Синт го определя като изпълнен с любовта на създателите си (Питър Мърфи и Даниъл Аш) към „еротичните вампирски образи” (Kilpatrick, p. 80). А според Томас Тисен (немски журналист, пишещ за трите най-големи музикални готик списания – Zillo, Sonic Seducer и Orkus) дебютът на Bauhaus е с „мрачно съдържание, злокобен ритъм и завладяващите вокали на Питър Мърфи” (Kilpatrick, p. 83). „С тази песен започва очарованието и връзката между не-мъртвите (undead) и сцената, която ще се нарече „готическа” (Kilpatrick, p. 80)
По същото време се ражда още една от формиращите стила групи – Siouxsie and the Banshees (сн. 03). Тяхната вокалистка Сузи Су (Siouxsie Sioux) популяризира „мъртвешката бледост, тъмния грим, Ваймар-ера декаденса и наци-шик” (Goodlad and Bibby, p. 1). „Тя има удивително чувство за мода, а странният й стил на обличане все още е един от най-копираните от жените готи” (Kilpatrick, p. 81)
Също през 1979 година The Cure (с вокалист Робърт Смит) издават албума Boys Don’t cry – „нежна чувствителност и меланхолична романтика” (Kilpatrick, p. 81). Дийкън Синт коментира, че „ако Питър Мърфи пише за сексуалните подвизи на Дракула, Смит разказва историята от гледната точка на Мина Харкър” (Kilpatrick, p. 81).
Интересно е да се спомене, че тези четири групи макар и да се появяват по едно и също време, творят независимо една от друга. По онова време нито една то тях не е имала дори най-малка представа, че поставя основите на вече формиращата се готическа сцена. Безспорно обаче, и четирите с мрачното си звучене, дълбоки басове, меланхолична атмосфера и депресивни текстове раждат готик музиката, която става център на създалата се малко по-късно готическа субкултура.

2. Баткейв – началото на новата субкултура

Когато през юли 1982 година легендарният клуб Баткейв (Batcave) (сн. 04) отваря врати в лондонското Сохо, гот-рок групите намират своята постоянна сцена за изява, а почитателите им имат сборно място. Постепенно публиката, запленена от мрачните текстове и дълбоките вокали, започва да подражава на музикантите в начина, по който изглеждат – бледи лица, тъмен грим, черни дрехи, скъсани чорапогащници, много значки и натруфени бижута. Баткейв се превръща в емблематично място за цялата готическа субкултура, защото именно там се оформя новото движение, отличаващо се с нестандартен и провокативен външен вид и увлечение към мрачното, меланхоличното и свръхестественото. По-късно когато готическата субкултура приобщава и редица други жанрове, терминът „баткейв” започва да се използва за т.нар. „олд скул готи”, които звучат и изглеждат като първите гот-рок групи.

3. Новите музикални стилове и формирането на мрачната сцена

В периода между 80те и 90те години гот-рокът добива популярност и в САЩ (където се нарича дет-рок) както и в редица европейски страни. Постепенно стилът на субкултурата започнал да се разнообразява както музикално така и визуално. Появяват се индистриълът, ЕВМ-ът (Electro Body Music), дарк-уейвът, готик металът и др. – музикални стилове, силно повлияни от гот-рока и от неговата мода. Докато индъстриълът и ЕВМ-ът са с електронно, танцувално и дори често агресивно звучене, дарк-уейвът е по-бавен, меланхоличен и замечтан. Въпреки тези свои различия, музикалните стилове се обединяват заради мрачното си звучене, дълбоките вокали и силно емоционалните текстове, често изпълнени със свръхестествени създания и случки. Друго общо между тях е външният вид на почитателите – доминиращ черен цвят в облеклото, тъмен грим, бледи лица. Всички тези музикално стилове, заедно с появилите се в началото на 90те години нео-фолк, апокалиптик-фолк, маршъл-индътриъл и нео-класика стават част от т.нар. „Мрачна култура” (позната още като „мрачна алтернативна сцена”). Повечето хора обаче и дори голяма част от самите фенове не правят разлика между готик субкултурата и мрачната култура. Масово се смята, че всички гореизборени музикални жанрове са произлезли и са част от готическата музика. В действителност те са се появили самостоятелно като отделни жанрове, но се обединяват от понятието „мрак”. Може да се каже, че съществуват няколко причини да се бъркат двете понятия и да се употребява масово терминът „готическа субкултура” като обединяващ всички тези разнообразни музикални стилове. Първата е, че новопоявилите се музикални стилове са допаднали и на слушащите гот-рок, които са станали част от тяхната публика. По този начин определението „готически” се прехвърля и на другите жанрове. Също така не рядко се случвало някоя гот-рок банда да се преориентира в звученето си е да разнообрази стила си като заимства от новите жанрове. Друга вероятна причина е фактът, че готик музикалните фестивали, които първоначално са събирали единствено гот-рок групи, са започнали да привличат и музиканти от другите стилове. Определението на фестивалите като „готически” обаче не се е променило с времето (сн. 05 – фенове по време на фестивал). И все пак да се нарече „готическа” тази „мрачна” култура, обединяваща различни музикални жанрове, но и хора с еднакви естетически виждания и интереси, не се напълно погрешно – най-новото значение на термина „готически” е мрачен, злокобен, мистериозен, свръхестествен.

4. Идеология на готическата субкултура

Когато говорим за различни субкултури и като цяло за обединени групи от хора, често основна характеристика и предмет на анализ и дискусии е тяхната идеология. Оксфордският речник определя термина „идеология” като „система от идеи и идеали, особено онези, които стоят в основата на икономическа или политическа теория и политика”, а също така и „сборът от вярвания, характерни за определена социална група или индивид” (www.oxforddictionaries.com). Определяне идеологията на съвременната готическа субкултура обаче не е никак лесно. Основната причина е, аполитическата природа на готите. За разлика от хипи движенията, пънка и др. готическата субкултура „няма ясно изразени политически послания и не призовава към социален активизъм (en.metapedia.org). Това, разбира се, не означава, че нейните почитатели не са политически или социално активни. Сцената обаче като цяло не се използва за отправяне на подобен вид послания и идеи, а почитателите не смятат политическите си убеждение за „фундаментална част от идентичността на групата” (gothsubculture2010.blogspot.com).
Заради своя външен вид, неотговарящ на приетото от обществото за „нормално”, и заради увлечението си към мрачните произведения на изкуството, изпълнени със свръхестествени чудовища, често медиите асоциират почитателите на готическата субкултура с насилие, омраза и сектантство. В действителност обаче „насилието и омразата не са елементи от идеологията на готите” (en.metapedia.org). Готите се характеризират с „философски акцент върху индивидуализма, толерантността и вкуса за разнообразие” (gothsubculture2010.blogspot.com). Те отдават огромно значение на изкуството и креативността и не харесват социалния консерватизъм. Идеологията на готическата субкултура се основава много повече на естетиката, себеизразяването чрез външния вид и като цяло споделянето на определени културни и музикални вкусове отколкото на политически или икономически идеи и идеали.

IV. Съвременната готическа субкултура и нейните знаци

Спокойно можем да кажем, че готиката е една от съвременните субкултури, които са изградени изцяло въз основа на знаците. Всеки един детайл от облеклото на готическия човек има своето значение, символизира нещо конкретно. Литературните произведения и филмите, издържани в тази естетика, са изпълнени със символи и индекси, всеки от които има за цел да предаде скрита информация или да създаде мрачна и злокобна атмосфера.
Естетиката на готическата субкултура до голяма степен е символна. Както хронотопът в литературата и киното, така и външният вид на готите, е изпълнен с множество знаци. По отделно или в различни съчетания тези знаци комуникират идеята за мрак и меланхолия.

1. Цветовете в готическата субкултура

Цветовете са типични индексални знаци. Всеки от тях притежава своя психологическа стойност. Като цяло, цветовете имат редица функции:
– „изразяваща (семантична) функция – използваме цветовете като носители на значение;
– свързваща (синтактична) функция – постигаме композиционно единство чрез цветовете;
– експресивна (прагматична) функция – чрез цветовете създаваме настроение…” (Кафтанджиев, сп. ProGrafica, бр. 04/2008)
Цветовете винаги са съществували. С развитието на цивилизацията обаче хората са започнали да им приписват различни значения. Тези значения обаче не са еднакви и зависят от възприятията на различните култури. Най-яркият пример за подобен тип разминаване е символът на белия цвят в европейската и китайската цветова символика. Докато за европейците бялото символизира живот, божественост, радост, за китайската култура този цвят означава смърт.
В съвременния свят обаче повечето хора не си дават сметка за силата и смисъла на цветовете. В действителност те притежават своя собствена изразителност и могат да създават определено настроение, атмосфера, да изразяват специфични значения и идеи.
Като всяка една субкултура, готическата също има свои характерни особености по отношение на използваните цветове както в кинематографията и литературата, така и в облеклото, аксесоарите и гримовете. Основното за всички аспекти на готическата субкултура е усещането за мрак. “А няма друг цвят, който така да улавя концепцията на мрака, както черният цвят.” (Voltaire, p. 1). Други цветове, допринасящи за злокобното усещане и мрачна атмосфера, са тъмно лилавото, пурпурното, сивото (има и хора обаче, които твърдят, че най-голямото изкуство е да постигнеш мрак чрез използването на светли цветове). По-рядко се употребяват и тъмните нюанси на зеленото и синьото.

 Черното – олицетворението на мрака

Черното е абсолютната празнота, липсата на цвят, поглъщането на светлината. В християнската традиция символизира скръбта и траура, а от там и самата смърт. Черното е цветът на „пълната безсъзнателност, на потъването в тъмнината, в тъгата, в мрака.” (Бидерман, с. 473). Също така се смята, че черният цвят е пряко свързан с вещерството (черна магия), както и като цяло със злото, свръхестественото. Изразява дебрите на непознатото и развива въображението за един свят, различен от този на дневна светлина. Черното е цветът и на нощта, мистерията и загадъчността. Ето защо в литературата и кино изкуството загадъчната жена винаги е с черна коса или облечена в черна рокля.
В по-съвременен контекст черното също така изразява елегантност, изисканост и сексапил (неслучайно най-провокативното и същевременно стилно дамско бельо е в черен цвят).

Когато говорим за готическата субкултура, черното е основен цвят при дрехите, аксесорите и грима (сн. 06). Нанси Килпатрик твърди, че „гот модата има своята гама. Можеш да носиш черно или да носиш черно.” (Kilpatrick, p. 29). Причината този цвят да е така популярен в готическата мода се крие във факта, че „повечето култури гледат на черното като на цвета, който отразява морбидност и траур.” (Kilpatrick, p. 29). Разбира се, не е достатъчно само да облечеш нещо черно, за да постигнеш готик вид. Самите модели, аксесоарите, гримът и прическата са това, което създава от обикновената черна рокля прекрасен тоалет на вампирска графиня.
Без значение дали тоалетът е изработен от сатен, дантела, памук или PVC, дали моделът е къс, дълъг, консервативен или провокативен, черното остава основният цвят за дрехи.

 Червеното – опасната страст

Когато не са облечени изцяло в черно, готите често допълват своите тоалети с червено като символ на кръвта и живота и „директно свързващ се с вампирите, които трябва да пият кръв от живите, за да оцелеят” (Kilpatrick, p. 39). Често обаче червеното се използва и като символ на пламенната страст. Кърваво червеното червило може от една страна да изглежда еротично, но от друга да наподобява кръв, останала по устните.
Често готите носят и контактни лещи, оцветени в червено. Тази мода също се свързва с влечението им към вампиризма. Много литературни произведение и филми на тази тематика представят вампирите с кърваво червени очи. Този цвят се появява или когато са гладни за кръв, или докато пият (според предпочитанията на автора или сценариста).
Като цяло червеният цвят се смята за олицетворяващ дявола, а от там греха и похотта. Често женската част от готик феновете цели да покаже именно това като носи червени дрехи, изработени от кожа или латекс (сн. 07).

 Лилавото – мистика и магия

Друг цвят, който допълва черното в готическата субкултура, е лилавото, но в неговите тъмни нюанси (сн. 08). Също както и черният, този цвят създава усещане за мрак и загадъчност. Символизира, от една страна, благороден произход, но от друга – спиритизъм, магия и мистика. В Тайланд лилавото е цветът на скърбящите вдовици.
Обикновено този цвят поставя красив акцент на чисто черния тоалет, без да разваля мрачното усещане.

2. Дрехите в готическата субкултура

Вестемата е типичен пример за индиксален знак. Това е „знак-дреха, чрез който изразяваме социални, психологически и други значения, докато общуваме” (Кафтанджиев 2008, с. 88).
Дрехата има три основни функции – комфорт, (не)скромност и демонстриране на личностни и социални характеристики.
Комфортът се свързва с предпазването на човешкото тяло от различни метеорологични условия. Например вълнените дрехи пазят от студ, непромокаемите от дъжд, а памучните са най-доброто решение за летните горещини.
Втората функция на дрехите (тази на скромността) се свързва с нуждата човек да прикрива сексуалните области на тялото си. Тази нужда се изостря и от факта, че съвременният човек е заобиколен от непознати и е желателно директната сексуална демонстрация да бъде редуцирана.
Третата (и най-важна по отношение на семиотиката и рекламната комуникация) функция на дрехата е да комуникира редица характеристики на носещия, като например социален статус, индивидуален вкус, ниво на образование, отношение към различни ценности и др.
Също така дрехите изразяват и принадлежност към определена субкултура или музикалните предпочитания на притежателя .
Макар и обединявани от идеята за мрак и издържани в тъмни цветове, моделите на облеклото сред готите често много се различават – обикновено в зависимост от конкретните музикални предпочитания. Условно можем да разделим готите на няколко основни групи заради музиката, която харесват, и да проследим промяната в дрехите им:

 Антикварни готи, ренесансови готи, романтични готи, викториански готи (сн. 09).

Обикновено облеклото на тези видове готи е силно повлияно от различни исторически епохи. Моделите се приближават максимално до периода, който представят, но често са издържани в типичните тъмни цветове.
Дрехите са създадени по мотиви на Викторианската епоха и Ренесанса и се изработват най-често от дантела, сатен, кадифе, коприна. Присъстват корсети, дълги разкроени поли, пелерини и др.
Като цяло стилът е романтичен и меланхоличен, отразяващ музиката, която тези готи харесват – нео-класика или Dark Wave.
Ако обаче към това облекло се добавят импланти на зъбите и цветни лещи в червено, бяло или жълто, готите добиват вампирски вид.

 Сайбър-готи (Cyber Goths) (сн. 10)

Облеклото на тези готи включва корсети, панталони, къси поли, мрежести блузи и др., изработени от винил, латекс или кожа. Често корсетите се допълват от фосфорицираща пластика. Характерно е използването на „техногенни” елементи – кабели, вериги и халки със технологичен дизайн. Обикновени този тип готи най-много се увличат по индъстриал, EBM, synth-pop.

 Фетиш готи (сн. 11)

Те са най-близко до фетиш естетиката и облеклата ми са почти изцяло вдъхновени от BDSM културата. Дрехите са винаги прилепнали плътно по тялото, направени от латекс, винил или кожа. Често се носят корсети, но не рядко се срещат и рокли или латексови клинове. Почитатели са главно на ЕВМ.

 Готик лолита (сн. 12)

Този стил идва от Япония и е най-популярен именно там. Характеризира се с кукленски вид, който се постига чрез дългите до коляно рокли и поли, къси чорапки, коси на букли и обувки с платформи. Отново често се носят корсети, а материите са главно дантела, памук, сатен и коприна.

Тези разделения по стил на обличане, обвързан с музикални предпочитания обаче са условни. Доста често готите слушат няколко или всичките стилове музика, а се обличат според настроението си или според събитието, което посещават.

Не рядко се вижда и смесване на различните видове облекла, като например съчетание между дантелена блуза с винилов корсет или лолита толалет, изработен изцяло от латекс. Често вампирите също излизат от своя романтичен образ и се насочват към фетиш облеклата.

3. Декоремите и готическата субкултура

„Декоремата е индексален знак, чрез който изразяваме привлекателност и социален статус.” (Кафтанджиев 2008, с. 98). Съществуват няколко основни вида декореми:
– козметичните знаци – прически, гримове, лакове, парфюми;
– аксесоарите – бижута, шапки, шалове, ръкавици, чанти, вратовръзки, колани;
– знаци, актуализиращи ранг – корони, скиптри, пагони, ордени, медали.
В действителност повечето хора не могат съзнателно да разберат значението на тези знаци. Ето защо можем да кажем, че декоремите въздейства на скрито ниво, което е от огромно значение за успешните рекламни комуникации.

3.1. Бижутата в готик модата

Бижутата, аксесоарите, обувките и малките детайли са от изключително значение за готическата мога. До голяма степен именно те допринасят за готик вида на тоалета. От друга страна, не всеки гот може да си позволи удоволствието ежедневно да изглежда като създание на мрака. В такива моменти малките, но правилно подбрани бижута, му придават леко мрачното излъчване, към което се стреми.
Първоизточниците на бижутата в съвременната готическа субкултура датират още от XVII век във Великобритания, когато се заражда своебразна мода в погребалните бижута.

Нанси Килпатрик обяснява появата на този феномен по следния начин: „Изглежда тази традиция започва с Крал Чарлз I през 1649 год. След неговата екзекуция останалите му най-верни носели негов миниатюрен портрет във фасетата на пръстен заедно с кичур от косата му, скрит под картината. На пръстена били изписани думите „Славата на Англия ни напусна”, придружени с череп и корона” (Kilpatrick, p. 54) (сн. 13).
Традицията да се носят бижута в памет на обичан човек бързо се разпространила в западна Европа. Мемориалните пръстени били изпълнени със символи на смъртта – череп или череп с кръстосани кости, поставени върху подложка от коприна, слонова кост или коса, покрити от кристал. През XIX век към пръстените започнали да се изработват и колиета, брошки, медальони, карфици за вратовръзка и обици (сн. 14).

Бижутата били изработвани от злато и сребро, декорирани с перли или емайли, издялани от слонова кост или изковани от стомана.
Постепенно обаче черепите излезли от мода и били заменени от мотиви като погребални урни, силуети, Готически арки, рози, преплетени сърца и „прекрасната картина на жена, ридаеща над надгробен камък на фона на плачеща върба” (Kilpatrick, p. 55).
Модата на траурните бижута приключва след Първата световна война (1914-1918 год.), което обаче не означава, че е забравена. В края на 70те и началото на 80те на XX век с раждането на готическата субкултура отново започват да се появяват подобен тип бижута. Те обаче не са в памет на изгубен любим човек, а се носят с чисто естетическа цел. Съвсем естествено моделите са осъвременени, но отново се срещат медальони с капаче, рози, черепи и т.н. На голяма популярност сред готите се радват и едни от любимите бижута на кралица Виктория – камеите.
Първата фирма, произвеждаща изцяло за готи, започва своята работа през 1980 година във Великобритания. В момента Alchemy е легенда сред почитателите по цял свят. Нейните основатели Джеф Кейзън (Geoff Kayson) и Тревър Филипсън (Trevor Phillipson) обаче въвеждат нещо съвсем ново в гот бижутата. Заедно със символите на смъртта, използвани в траурните бижута – като черепи, кости, урна и т.н., те използват и мотиви, заимствани от вампирската естетика – ковчези, прилепи, паяци, удължени зъби, надгробни плочи и т.н.
Интересното при гот бижутата е, че много умело съчетават различни метали и камъни с дантела или сатенени и кадифени каишки. Цветовете, разбира се, са тъмни – основно черно с лилави или червени акценти.
Обикновено за изработката на бижутата се използва сребрист на цвят метал (сребро, стомана, бяло злато и т.н). Нанси Килпатрик има своя теория за този феномен. Според нея среброто е металът, който най-добре отразява черното като в огледало. Също така то се доближава до сивото – цветът на сенките.

 Прилепите в гот модата (сн. 15)

В западна Европа прилепът се свързва предимно със злото. В изкуството демоните и дяволът често били представяни с прилепови крила, тъй като били създания на мрака и излизали само по тъмно. Прилепите също така били свързвани и с вещерството и черната магия. Редица народи пък вярвали, че вампирите могат да се превръщат в прилепи. Тези суеверия били засилвани и поради факта, че в действителност съществуват вид прилепи, които се хранят с животинска кръв.
В готическата мода прилепът е често използван не само за бижута, но и като щампован мотив върху чанти, блузи и платове.

 Анкх (сн. 16)

Анкхът е „важен староегипетски символичен знак” (Бидерман, с. 19). Известен още като „кръста с дръжка” и „ключ на живота”, той обединява същността на два символа: кръгът – обозначаващ вечността и поставеният под него тау-кръст – символ на живота. Заедно тези два символа означават безсмъртния и вечен живот.

Не е ясно защо готите използват анкх в своите бижута. По всяка вероятност неговото символно значение е прекарано през контекста на вампиризма и от живот след смъртта се перифразира в безсмъртие.
Други имат доста по-елементарно обяснение. Една от създателките на гот модата Сузи Су (Siouxsie Sioux) е имала период на увлечение по древноегипетските символи и често е носела Анкх. Заедно с останалите детайли от облеклото й, той също се е прехвърлил в гот модата.

 Ковчези и надгробни плочи (сн. 17)

Ковчезите и надгробните плочи присъстват в гот модата под формата на колиета, висулки, обици, пръстени, брошки. Тяхната употреба е пряко свързана с идеята за вампира, обитаващ гробище и надигащ се от своя собствен ковчег.

3.2. Други аксесоари в готик модата

Тоалетът на всеки гот задължително трябва да бъде допълнен поне с един аксесоар, а често са по няколко. Малките акценти са доста различни в зависимост от цялостния вид, но най-често се срещат ръкавици, шапчици, ветрила, дантелените чадъри и т.н. Материите са разнообразни. Дантелите и сатенът за характерни за нео-викторианския стил, докато кожата и PVC се срещат по-често при индъстриъл феновете и сайбър-готите.

3.3. Гримът в гот модата

Най-характерно за готик грима е силният контраст между яркото червило, тъмните сенки и призрачно бялата кожа (сн. 18).
Всеки гот мечтае за съвършено блед тен, а за тези, които не са родени с такъв, козметиката се е погрижила. Дълги години бялото лице се е смятало за признак на аристократично потекло и високо положение в обществото. Готите обаче прибавят този акцент към външния си вид поради по-различна причина. Не толкова във фолклора, колкото в романите от XIX век и в киното, вампирите били описвани като изключително бледи. Кожата им изглеждала тънка, фина и бяла като порцелан.

В контраст със силно избеленото лице, очите и устните са гримирани в тъмни цветове. Сенките за очи най-често са в черно, тъмно зелено или лилаво. Червилото също може да е черен цвят, но повече се набляга на кърваво червеното, напомнящо кръв по устните след вампирско угощение.
Интересно при гот субкултурата е, че както полите и корсетите се ползват и от мъже, така и гримът се среща и при двата пола. Разбира се при мъжете рядко присъства червило, а очният грим е значително смекчен. Бледото лице обаче се среща често, особено при почитателите на Викторианския стил, стремящи се да приличат на аристократични вампири.
Безспорно съчетанието от порцеланово лице и тъмни сенки придава на готите мрачно-загадъчния вид, към който те се стремят. А в последните години голяма популярност сред готите набира и поставянето на умишлено удължени изкуствени зъби. Те окончателно допълват вампирския вид на готите и им придават опасен чар.

V. Заключение

Всяка една субкултура представлява изключително интересен социален феномен. Нейното подробно изучаване може да даде по-ясна представа за нагласите в обществото и често за недоволството от действителността.
По своята същност обаче, съвременната готическа субкултура не е форма на изразен протест, а увлечение към определена естетика. Тя не е единствено в носенето на тъмен грим и екстравагантни дрехи. Не е и въпрос на модна тенденция или временно увлечение. В нейната основа стои личното светоусещане на индивида и неговото отношение към заобикалящия го свят.
Потопена в мистика, меланхолия и мрачна романтика, нейната естетика е изградена изцяло на основата на знаците. Всеки един детайл във външния вид на готите има конкретно значение. Използваните цветове, кройките на дрехите, материите, бижутата, прическата имат за цел да комуникират принадлежност към субкултурата и увлечение по различните й аспекти. Разглеждайки всеки елемент от външността на готите помага за по-доброто разбиране и изучаване на тяхната идентичност. Това от своя страна би могло да е от голяма полза при маркетиране на стоки, предназначени за представителите на готическата субкултура, или да разкрие едно по-различно тълкование на редица знаци, както и да създаде нестандартно и креативно творческо виждане.

Identity of the gothic subculture

Milla Malli Georgieva
Doctoral Student, FJMC

Summary: One of the most interesting phenomena in the modern world are subcultural movements. Each of them brings together a group of people around an idea or common interests such as music, sports, hobbies, lifestyle, specific clothing and more. Subculture enables its followers to be themselves, to express their personal views and preferences. Also subculture is affiliation – to be part of a group sharing the same interests. The study of subcultures could give a clearer picture of the attitudes in a society and the interests of its members, etc. Object of this study will be the gothic subculture – one of the most interesting contemporary phenomena. With its dark colors and darker feeling, it is very different from any other subculture. The object of the study is the identity of the Gothic subculture – its essence and what makes it different. The aim of the study is to establish uniform models that make up the identity of the Gothic subculture.

Key words: subculture, gothic, dark, identity, sign, symbol

Библиография

1. Бидерман, Ханс – Речник на символите; Рива 2003. 528 с.
2. Кафтанджиев, Христо – Absolut Semiotics. In an absolut world; Сиела 2008. 400 с.
3. Кафтанджиев, Христо – „Цветовете в рекламата. Значения и творчески стратегии”; сп. ProGrafica – бр. 04/2008
4. Пайташева, Кристина. Субкултурата: исторически и комуникативни аспекти // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / „Алма комуникация“. 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]
5. Стойков, Любомир – Култура и медии; УИ „Св. Климент Охридски“, 2006. 464с.
6. Goodlad, Lauren M. E. and Michael Bibby – Goth: The Undead Subculture; Duke university press, 2007. 456 p.
7. Kilpatrick, Nancy – The Goth Bible: A Compendium for the Darkly Inclined; Plexus Publishing Ltd, 2005. 304 p.
8. Voltaire – Paint it black – a guide to gothic homemaking; Weiser Books 2005. 102 p.

Интернет източници:
1. http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/ideology
2. http://en.metapedia.org/wiki/Goth_subculture
3. http://gothsubculture2010.blogspot.com/p/gothic-ideology.html