Mirai Nikki – Future Diary

Death Note остави дълбока бездна в душата на много хора, практически невъзможна за запълване от кое да е друго аниме. Което може би е и причината повечето студиа изобщо да не се и опитват да правят нещо сходно, но ето, че отнякъде се е пръкнала мангата Mirai Nikki, а след нея – и сериал. Сравнението с Death Note е неизбежно, и първоначално не е в полза на отрочето на Asread, но ако му дадеш шанс, анимето скоро започва да блести със своя собствена, неотразена светлина.

Юки Амано е ученик, който живее изолиран от околните, твърде срамежлив, за да си намери истински приятели. Целият му свят се състои от телефонния дневник, в който описва всичко, което се случва около него, и измисления му приятел Deus Ex Machina – фантастично божество, което контролира времето, пространството и съдбите на хората. Докато един ден този измислен приятел не се оказва нещо доста повече и Юки е въвлечен в игра на живот и смърт. Дневниците на дванадесет от жителите на града са получили способността да виждат в бъдещето. Всеки дневник е различен, в зависимост от това за какво е писал собственикът му преди играта. Правилата са прости – собствениците трябва да използват дневниците, за да намерят противниците си и да ги убият. Животът на всеки от тях е обвързан с дневника, така че ако той се счупи (което не е трудно, защото ако вярваме на анимето, японците все още не са мръднали от телефоните-сапунерки…), собственикът му също умира. Последният оцелял ще заеме мястото на Deus като новия бог на времето и пространството.

Юки естествено е глист, който сами квичи и пищи и не иска да има нищо общо с никакви убийства, но вместо да се окаже първата жертва на доволно кръвожадните останали играчи, той има ангел-хранител. Юно Гасаи е негова съученичка – симпатична, розовокоса и очарователна, тя също има дневник. Но докато този на Юки е „Random Diary“, който предсказва всичко, случващо се около него, нейният е „Amano Yuki Diary“ – сталкерски дневник, който предсказва всичко, което ще се случи с Юки. Понеже Юно е абсолютно умопобъркана и обсебена от измислената си любов към Юки. Нещо повече, тя е клиничен психопат и за нея убийството е не само нещо напълно нормално, стига да служи на целите й, но и най-лесното решение на повечето й проблеми. Въоръжен с помощта на това нездраво създание, Юки внезапно се оказва по-напред в играта от повечето си противници, а това пък, естествено, го превръща в мишена номер едно.

Mirai Nikki е странна смесица от весел шонен и бясна касапница. Наред с психопатичните детенца, имаме доста интересен сюжет с изненадващо травмиращи моменти в него, предвид сравнително детинската анимация. Приликите с Death Note са неизбежни – свръхестествени дневници, които се подчиняват на определени правила, и хора, които използват тези правила, за да се надцакват – но анимето използва тази схема по доста по-различен (и елементарно шоненски) начин. В общи линии малко играчи оцеляват повече от епизод-два и всъщност основните действащи лица извън главната двойка са съпътстващите персонажи – онези, които са по някакъв начин свързани с Юки или мистериозното минало на Юно.

Дуелната шоненска схема на епизодите е в голяма степен притъпена от интензивния хорър елемент. Трудно е да се дразниш от това, че половината епизод е битка, когато на нейния фон имаш изтрещяла ученичка, която тича наоколо и избива невинни хора с брадва. Някои от героите пък имат наистина силно травмиращ бекграунд, и това го казвам от позицията на човек доста попреминал възрастта за шонени. Това, което прави Mirai Nikki качествено заглавие, е фактът, че анимето знае точно колко големи претенции има и как да си ги покрие. Не се опитва да е нищо повече от хорър-шонен със завъртяна история (особено в края) и използва всички възможни похвати да достави това по най-добрия възможен начин.

Анимацията е страхотна. Юно всъщност е сред малкото герои с алтернативен цвят на косата и артът всъщност е доста резервиран и реалистичен. Екшънът е убийствено анимиран, психопатичните моменти се ползват с пълна сила от типичните изкривявания на лица като през шпионка (сигурен съм, че има безкрайно по-малко дебилно звучащо название тоя похват, но аз съм човек прост, слабо информиран), а замразените кадри, които аз поне винаги съм считал за ужасно евтин начин да създадеш кулминация, почти отсъстват. Музиката е качествена, без да е нещо велико, което ще остане за вековете. И двата опънинга са много силни (включително като поредица от сцени, в които всъщност доста хитро ти показват най-големия плот-туист от самото начало на сериала без да имаш и най-минимален шанс да го засечеш), но ендинг-песните поиздишат. Озвучителите са на ниво, като специално Tomosa Murata, озвучаваща Юно, е постигнала някакви страхотни постижения в прескачането между симпатична ученичка и изтрещял сериен убиец.

Както може да се очаква, основният сериозен дефект на заглавието е главният герой Юки. Мрънкащ чироз, който така и до края не взима твърде много верни решения и макар и да има своите спорадични моменти на готиност, като цяло е силно неприятен и неубедителен. Смесените му чувства към Юно също спират да връзват смисъл, когато той започва като нея селективно да забравя най-големите й изстъпления. И докато нейното оправдание е, че е сбъркана и крехката й психика има нужда да се самореконструира от време на време, за да не се срине, то неговото е просто, че е зле написан. Слава богу към края съумява да компенсира донейде, но и развръзката с него е доволно странна.

В крайна сметка, ако знаеш точно с какво се захващаш, Mirai Nikki е чудесен сериал, който си поставя определени цели и ги постига до една. Финалът е особено удовлетворителен, с едно странно изключение, и цялостният ефект е добре прекарано време с качествена история. Анимето няма да остави кой знае каква следа в историята, но абсолютно препоръчвам да се гледа, ако имаш и най-бегли съмнения, че може да е твоят тип забавление.