Фамагуста е невероятно богат град, прекрасно устроен и уреден, културно средище с впечатляваща архитектура и вълнуващи нощни локали. Може би най-доброто място за живеене в целия свят! През XII-XIII век обаче.
Какво може да се каже за Фамагуста днес? Освен че има някакво странно меланхолично излъчване и разпадаща се готическа красота, градът е чудесен повод за еднодневна екскурзия без преспиване.
Всичко интересно от Средновековието е в очертанията на стария град зад яки крепостни стени, вдигнати навремето от венецианците - 15 метра високи и 8 дебели. Тези впечатляващи за времето си фортификации обаче съвсем леко затруднили отоманското нашествие, като го забавили с по-малко от година.
По време на обсадата засипали Фамагуста с гюлета, като гледали да се целят вътре в града, а не по стените му. Поради тази причина венецианските зидове са си непокътнати, а из старата част на града щетите от стоте хиляди изстреляни гюлета си личат и до днес. Част от руините на палатите и църквите още си стоят.
По време на бомбардировките били улучени и двете камбанарии близнаци на катедралата “Св. Никола”.
Самата катедрала - образец на френската средновековна готика, е запазена в отлично състояние с тази разлика, че е пристроено едно минаре и вече пети век функционира като джамия.
Наречена е Лала Мустафа паша на името на военачалника, превзел Фамагуста през 1571 г.
Корпусът на катедралата доминира над всичко останало в старата централна част на града. Наоколо могат да се намерят архитектурни остатъци от различни стилове и епохи - щемпели на историческите превратности.
Старият град на Фамагуста лесто може да се обходи пеша, стига да не е средата на лятото, когато по пладне температурите минават 40 градуса по Целзий.
През годините това място, изглежда, е привличало много звезди и знаменитости. Нещо
като Сен Тропе в наше време, само дето вместо с яхти идвали с цели флотилии.
През 1191 г. крал Ричард I Лъвското сърце дебаркира в Кипър и побеждава местния деспот - Исак, един отцепник от династията на Комнините, който се спотайва във Фамагуста, докато изчаква подходящ момент да узурпира византийския престол в Константинопол.
Ричард го лишава не само от тази мечта, но и от островното му царство, като го продава на тамплиерите. Те пък преотстъпват острова на Ги дьо Лузинян - френски рицар кръстоносец, издигнал се до титлата крал на Йерусалим и защитник на гроба господен, а по-късно натирен от светите земи.
Той управлява Кипър само 2 г. - между 1192 и 1194 г., но поставя началото на Лузинянската династия.
Най-известните владетели на кипърското средновековно кралство дават своето име и на местния архитектурен стил - лузинянска готика.
Има една особено интересна история от края на XIV век, в която се разправя за чутовните подвизи на отряд от 2000 български бойци, сражавал се първо за генуезците срещу един от лузинянските крале на Кипър, а след това преминал на страната на владетеля.
Фактите са потресаващи, макар и малко известни. Но историята е доста дълга, за да бъде преразказана тук. Може да се види в книгата “Кипърска хроника” на проф. Петър Тивчев, която се позовава на хроникьора Леонтий Махера.
Въпреки невъобразимите дела на българските войни в края на краищата генуезките търговци вземат властта. Олигархията побеждава още тогава. Но както и в наши дни знаем, истински проблем на един олигарх може да създаде само друг олигарх. Така се появяват венецианците и този спор между глезени ултрабогаташи продължава
много повече от сто години.
Накрая и в тази история идва горският и разпъжда всички. Става дума за споменатия вече Лала Мустафа паша.
Турците сдават властта чак през 1878 г. на британците, които стават новите господари на острова.
През 1960 г. Кипър получава независимост, но следващите години проблемите между кипърските гърци и кипърските турци ескалират дотолкова, че през 1974 г. островът е разделен на две части.
Фамагуста остава в т.нар. Севернокипърска турска република. Гръцкото население на града, живеещо предимно в южния квартал Вароша, напуска за един ден, след като турската армия дебаркира на кипърска земя от север. Тръгват си с идеята, че ще се върнат след няколко дни.
Вече 38 г. Вароша, или Мараш, както му казват турците, е град призрак.
И една от скритите забележителности на Фамагуста. Води се военна зона и влизането вътре е забранено. Снимането също. Но има хора, които и са влизали, и са снимали.
Казват, че чувството било много странно. Имало изоставено пране на някои от балконите, нераздигнати чинии по масите, коли с отворени врати... Къщи, магазини, улици, потънали в прах и обгърнати от патината на времето. Болезнена гледка за много кипърски гърци, но особена тръпка за чужденци, пристрастени към подобни перверзии на съдбата.
По принцип оградата на Вароша на места е лесно преодолима, но не е никак здравословно да се правят опити за проникване.
Някои казват, че на места може да е минирано, други твърдят, че заловените
нарушители ги грозят затвор и глоба от 500 евро.
Но при всички положения не е добре да се правят експерименти с турската армия, която охранява границите на призрачния град. Напълно достатъчни са няколко бързи кадъра в движение на изтърбушените от артилерийски обстрел корпуси на две-три по-високи сгради, които навремето са били луксозни хотели на курорта, известен като Ривиера Фамагуста.
Те се виждат и от по-далече, но в никакъв случай не могат да се нарекат голяма забележителност. Истински интересното е вътре в квартала, но дотам, уви, засега не е подходящо да се ходи.
Само заради "едрите звезди над Фамагуста", превърнали се в клише след Вапцаров, няма смисъл да се нощува в града, нищо че наоколо има достатъчно приятни хотели. Като че ли най-добре е да се отседне в Кирения - на един час път. Турското име на града е Гирне.
Там също има едри звезди нощем и море, и машини, както и трюмове, пълни с лепкав мрак, ако някой толкова е примрял за работническа романтика. Но това, което си заслужава да се усети като атмосфера, е старото пристанище с прилежащите му кафенета и ресторанти, както и венецианската крепост, която дори може да се нарече едно от най-добре запазените в света подобни укрепления. Освен че наоколо е пълно с приятни заведения и казина, край Гирне има достатъчно подходящи места и за плаж.
Най-прекрасната пясъчна ивица в цял Кипър обаче е на изток. От времето на английските колонизатори й е останало името Голдън бийч. Намира се на полуостров Карпас и наоколо няма никакво строителство, защото се води природен резерват. По-често се срещат диви осли и морски костенурки отколкото хора. Гледката е невероятна и оставя у всеки трайното чувство, че Северен Кипър определено е по-добрата част на острова.