ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СУЕВЕРИЯТА

 

А  Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Щ  Ю  Я


 

ВАМПИРИ

Ако вярвате във вампири, значи вярвате и в следното

Вампирът никога не може да намери покой. Той е прокълнат да броди по света в търсене на кръв, която го поддържа в състоянието на полуживот.

Вампирът трябва да се прибере преди изгрев слънце и да се оттегли в ковчега си преди първите лъчи светлина да са докоснали небето.

Всеки, ухапан от вампир, на свой ред вампирясва след смъртта си.

 Единствената сигурна защита срещу вампира са кръстът, чесънът, дневната светлина, желязото и камбаните.

Ако погребете някого с отворена уста, той ще се превърне във вампир.

Ако подозирате, че в някой мъртвец се е вселил вампир, трябва да го изровите и ако трупът не се е разложил и има свеж вид (и евентуално няколко капки кръв около устата), тогава забийте дървен кол в сърцето му, за да помогнете на душата му да намери покой. (Има много точни инструкции относно тази процедура.)

Много народи вярват в съществуването на вампирите. Те се радват на особена популярност сред източноевропейските народи и най-вече в родината на Дракула Румъния. Най-прочутият вампир на света Дракула действително е живял някога под името Влад Велики и бил ужасен и кръвожаден трансилвански тиранин през Средновековието.

Днес използваме думата вампир, когато искаме да обрисуваме някого като кръвопиец - алчен тип, тормоз за околните. Думата се употребява и като вамп и означава фатална жена.

............

 

ВДОВИШКА ШАПЧИЦА

Някои хора се раждат с прекрасната V-образна линия на косата над челото, която се нарича вдовишка шапчица. Други се опитват да я постигнат. Едни я приемат като знак за интелигентност и поличба за дълголетие; други просто мислят, че е приятна за окото.

Има едно важно поверие, свързано с вдовишката шапчица, което жените трябва да познават, преди да изработят своя собствена версия по въпроса. Тази, която има такава линия на челото, ще загуби първия си съпруг на млади години и скоро след това ще се омъжи отново. Поверието ни връща към 1498 г., когато Анна Британска жалеела за смъртта на мъжа си Чарлз VIII. Скоро след смъртта му Анна се омъжила за френския крал Луи XII, така че не я мислете.